В глухо лутане пъпли човекът,
мислите палят дъжд у дома.
В песни мият цвета си пътеки,
спомени шият гръм и тъма.
Топъл бряг е ръбът на окото,
в който се влюбват тихи вини.
Няма как да разчупиш доброто,
липса руши ли в теб светлини.
В ръбест зов насинен от посоки,
с мен постели нощта да делим
твоят сънчо и моята болка
и да разсмеем лунни ъгли.