Отречена от всички
и пак с билет за никъде,
търся смисъл да остана,
себе си... между живите.
Осъдена без провинения,
на голата земя лежа.
И грешките ми - в провидения,
в мозъка ми се редят...
Да диря ли спасение,
или няма връщане назад?
Съмнявам се във всичко и във всички вече...
Как напред да продължа???
14.09.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Оцвети самотата! Не си сама - не сме сами! Подарявам ти Усмивка! Бъди истинска, дори през болка! Другото е мълчание! Усмихни ме!