kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
3 jun 2010, 23:45

Отрицателен отговор 

  Poesía
669 0 12

Разреждам умората с мисъл

за почивка
  на Маями.    
Дозирам силите с поредното  
  кафе.    
Опитвам се да се усмихвам.  
  Защо ли    
непознато е това лице?    
И часовете ме притискат,    
и пак е минал този ден.    
Възможно ли е да поискам    
   да спре    
това без-именно Владение?  
  Не аз,    
то в мен да бъде? За миг поне?  
  И чувам…    
Няма как,човеко! Не си достоен  
  за спасение!  

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??