Laska (Ласка Александрова)
854 13624
4 sept 2011, 22:09

Отронена 

  Poesía » Otra
774 0 10


Въпреки

че пеперуди и пчели работливи

над нея често кръжаха

и я караха да се усмихва,

и така красотата си да показва,

беше самотна сред бурени,

оси

и постоянен гарванов смях.

Само вятърът знаеше,

за да не сеща самота,

как да ù шепне

и невидимо да я милва.

Но се явяваше рядко -

винаги бързаше по свои си,

вятърни дела,

а тя

все се надяваше да го усети близо,

да чуе сърцето му,

в прегръдката му да притихне…

И ето -

от никъде той се яви,

обгърна я,

до гърдите си листчетата ù притисна

и те свенливо

образуваха пъпка,

полуразтворена.

Розата не смееше листец да помръдне.

Само върху най-долния,

останал разтворен,

капчица заблестя -

сълза

отронена за него,

вятъра.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??