30 abr 2018, 22:15

Отронена сълза 

  Poesía
817 3 5

Все по-често чувам как душата ми плаче,

обречена да вижда истини и да мълчи,

жестоко е времето и някак нехае

да отрони своите истини...

Ридае душата — тъмна е нощта

и иска сълзите си от света да скрие

и въпреки болката — все така си мечтае

светът със любов да прегърне...

И да изтрие сълзите от очите на хората!

Да им вдъхне вяра в доброто и живота!

Защото след всяка буря — слънцето все

по - светло за нас ще сияе — където

мислите будни отронват молитви...

Жестоко е времето скрило е в шепите,

толкова много житейски съдби...

А дъх ще поемем ли!

Любов ще положим ли!

В молитвите чисти — отронени

в мига на погрома си...

Не можем ли да бъдем по-добри!

В ръцете си държим измамно щастие —

пречупено през призмата на времето...

И ето пак е пролет а светът

ухае на свежест и прохлада!

Да бъдем силни той ни завеща

със нови мисли и нови идеали

да го пазим за нашите деца!

И нека да разтворим сърцата си

за любовта и за доброто...

И надеждата за по-светло бъдеще

в нас да затрепти за да ни има

и оставим светла пътека...

Все по-често чувам как душата ми плаче,

отронена въздишка  е в шепите на вятъра...

отронена сълза напира да се слее

с историята на времето и живата ни памет...!

 

Катя Джамова

21.04.2018г

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Елица, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
  • Благородни са посланията ти, Катя.
    Споделям ги и се радвам на доброто ти сърце...
  • Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Младене, най - искрено ти благодаря за хубавите думи и коментар!
  • Съзряла разпенения гребен на жестокото време, надвиснал над този греховен свят, намираш нравствени сили, Катя, да вярваш в неговото спасение и светло бъдеще за децата му. Да претворяваш това в поезия е достойно за възхищение. Моето го имаш!
Propuestas
: ??:??