12 oct 2014, 0:28

Отронена земна въздишка 

  Poesía » Del paisaje
1012 0 13
Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете
и сбират се за сън в тополите накуп,
далечен екот проехтява над полето,
приканва сърпа лунен да покаже своя лик.
Зад облаците скрива се и тоя ден пореден,
земята уморено го загърбва в тоя миг,
нощта пристига с щедрите прегръдки вече,
светът отърсва се от грижите по своя път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??