Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19 may 2006, 11:55

Отрони се, разпръсна се 

  Poesía
565 0 4
  •  Отрони се, разпръсна се,
    върху сатенената тишина,
    лъскава и плъзгаща се.
    И се стопи. И онемя.
    В безсилието поражда
    се тъга.
    Във изнемога си отива.
    Такава е,
    смутена и с преклонена глава.
    Такава ли е твоята сега?
    Обримчена от нежност,
    и тъжна, като есенна роса.
    И може би дори
    и вятърът не чу,
    молитвените думи на нощта.
    Изникна като нежен стих,
    една прозрачна светлина...
    И призрачен и истински
    настъпи ден! 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е душата Краси,тя се отрони и разпръсна...
  • Абе, че хубаво звучи - хубаво. Но три пъти го чета и чувам само мелодия. Мисля! За какво иде реч в стихотворението? Предполагам! Навярно става дума за съдба. Ала и не точно - като, че ли! Не мога да го оставя без оценка, защото е добро; но не мога и да поставя отличен, защото и символиката не ми подсказва, поне по двусмислен начин, какво да видя? Ще го приема за музика в стих и ще пиша 5,25!
  • Чудесно е!!!
  • Хубаво е!
Propuestas
: ??:??