1 abr 2017, 13:04

Отрова 

  Poesía » De amor
294 1 7

Докоснах те с пръсти

               и после изпих

разлях те в тъмното

               нощта изтръпна

изгаряща болка

               с мъка прикрих

мразех те,

               но не поисках

миналото да върна.

Отрова си,

                но защо те желая?

Знам че ми водиш Смъртта

                 какво е при нея

не зная

                като отрова бе Любовта.

 

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??