Докоснах те с пръсти
и после изпих
разлях те в тъмното
нощта изтръпна
изгаряща болка
с мъка прикрих
мразех те,
но не поисках
миналото да върна.
Отрова си,
но защо те желая?
Знам че ми водиш Смъртта
какво е при нея
не зная
като отрова бе Любовта.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados