rozita-p (Росица)
120 1324
29 mar 2011, 14:42

Отрова си 

  Poesía
958 0 16

Отрова си, любими, а аз съм наркоман

с единствено упорство за следващата доза.

Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,

когато си микрон с фатална диагноза,

 

когато и да дишаш, не значи, че си жив

и ако заговориш, сгъстяваш тишината,

и всеки лъч надежда до теб достига сив,

защото цветовете останаха в дъгата,

 

а няма вече даже кой да направи дъжд.

В сърцето ми порасна последната Сахара.

Отрова си, любими, но не за наведнъж

и вместо бърза смърт, аз просто ставам стара.

 

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??