Отрова – непреглътната прелива,
преглътнах ли я? Сто пъти по сто.
Зелена станах, тиха, мълчалива,
корав комат – от клисаво тесто.
Сега трева съм – дъх да ме разклати,
от мислене се поболях, от скръб.
Ти нощем спиш, аз с ноти недопяти,
пломбирам пак извадения зъб.
Отровата е сладка и е пивка,
притворството, обаче ми е кът.
Трохички от душа и от усмивка,
ще следвам пак. Животът ми е път...