ani4ka_sl (Ани)
10 21
10 feb 2008, 21:37

Отровена 

  Poesía » Otra
1044 0 4

 

Едно е ясно - че това не съм самата аз.
Какво правя? Какво искам точно в този час?
В мен преплитат се желания противоречиви.
А разумът измъчва ме с мисли горчиви.
Сърцето ме боли и гърлото ме стяга в адска хватка.
И не знам как да се измъкна от собствената си захапка.
Капан коварен е романтичната ми меланхолия.
Сама душата се пронизва! Спрете тази аномалия!

Минава всичко покрай мен безмълвно.
Ни тук, ни там, никъде не съм напълно.
Единствена утеха намирам в хармонията на красотата,
но не изважда тя от сърцето ми камата.

Желязото и изсмуква от мене топлината.
Поглъща в себе си от погледа ми светлината.
Безмилостна вината стяга ми отзад ръцете.
Сама не мога! Камата бързо изтръгнете!
Нека топла кръв от раната да шурне!
Отровата да изтече и същността ми да се върне!...

© Ани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??