Не отдавна ми даде отрова,
и пих, ти знаеш, без страх,
а душата ти зла и сурова,
моята стрива на прах.
Сърце ли нямаш се чудя,
таз алчност и него ли взе,
но от кошмара вече се будя,
душата ми май се съвзе!
Отровата черна вземи си,
връщам чашата горчива,
дали спечели ти, зависи
да отровена, но още жива!
© Ралица Todos los derechos reservados