Думите, с които ме прониза,
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.
Със тъга ме дебне всеки ъгъл
и разгаря охладени страсти.
Без да мисля колко си ме лъгал,
ще се гмурна в невъзможно щастие.
После дълго в дните безразлични
ще жонглирам с хвърлените думи...
Може и на смърт да се обричам,
но по устните ще те целуна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse