Млъкни сърце, отровна самакитка,
от царството подземно се въззе.
Роди се белоснежна маргаритка,
на биле вълче образа прие.
Любовната отвара не улучих,
мехлемът за летене пак преля,
устата на триглаво Цербер-куче
пои пръстта на твоята земя.
Пое си пътя моят благ възлюбен,
ловувах и плених си върколак.
Без топлина животът ми погубен
пустее като пресушен кайнак.