4 sept 2015, 14:39

Отсъствие или вик 

  Poesía » De amor
424 0 2

Отсъствие или вик

 

Когато всичко взе да се подрежда

в усамотената ми гръд

и живна някаква надежда

под сляпата ми плът.

 

Опитах да прогледна и да видя

от битието някакви следи,

но само мисли като видии

пробиваха стените от лъжи.

 

Бях сам, а някъде далече

живееше и смееше се ти,

дали не ме напусна тази вечер

и от какво са тез’ сълзи.

 

С предметите ли трябва да живея –

окован във свобода,

прободен – в самотата пея:

Върви по дяволите ти, Съдба.

 

Стои виновно моята китара,

като ранен войник

и само тъжно си повтаря –

„Ще чуеш моя вик.”

 

„По струните ще да премине,

в душата ти ще прокънти

и там, където беше кимнала,

ще продължаваш да живееш ти.”

 

 botyo

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря Стойна
    успехи и вдъхновение
  • "По струните ще да премини,
    в душата ти ще прокънти
    и там, където беше кимнала,
    ще продължаваш да живееш ти."
    Може би това е безмълвен вик.
    Поздрав, Бойко и не се отчайвай!
Propuestas
: ??:??