"... че най-богат
е в своето раздаване човекът..."
Дамян Дамянов
Раздадох от себе си всичко,
което не можех да нося:
фалшивата тъжна усмивка,
с която внимание просех;
очите, загледани в кея,
на който ти все акостираш
и дългата, черна ливрея,
с която и днес ме намираш.
Добре се почувствах навярно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse