„Искам чудо!“ – извика детето.
„Ти си чудо – прошушна клонака –
и пристигаш оттам, откъдето
всеки благо известие чака.“
„Ех, че чудо!“ – възкликна жената
и земята превърна в градина.
Вятър лек й разроши косата,
поигра си и после замина.
Чудо има ли? – мъжът се пита,
гледайки замислено простора.
Ято щъркели оттам долитат
и кръжат над къщите отгоре.
Щом за живот отваряме очи
и за любов сърцето ни е лудо,
щом слънцето дарява ни с лъчи,
всеки ден е малко земно чудо!
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »