Отвори се, сърце неразбрано,
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре
разпилей егрегори обични,
и водите - инфарктни и мътни -
да търкулнат сто тромба себичност...
Отвори се, сърце, и раздавай,
че от вземане вече си пълно
със житейски окоси и плява
и подпали от страстно безмълвие...
Отвори се, сърце, нямаш време,
във неспир светлината поглъщаш,
всеки удар е заем за тебе:
просто давай, че имаш да връщаш...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados