Отвъд

20 jul 2010, 16:08

Poesía » Filosófica

545 0 5

Ледовете се топят,
времето си отминава,
а далечен е брегът
и една прекрасна гара,
на която да се спреш,
впил очите си в безкрая,
без да бъдеш просто леш,
не познала дума “зная”,
на която “променен”
да не значи “остаряващ”,
а да бъдеш прероден
като всеки подаряващ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отвъд

Искате да прочетете повече?

Propuestas