Случва ми се, заболи ме от тежка дума,
стискам силно устни, мълча притомена.
Иде ми с нещо лютичко и аз да отвърна,
но знам, ще пропадна в бездна бездънна.
По пътечка към сърцето на друг поемам,
отражението свое там да диря, да видя.
Как огледалото чуждо отразява лика ми?
Ту в сияние обгърнато, ту забулено в мъгла е.
Ако от думата тежка, чужда съм разгневена,
гледа ме образ с опашка от душата ближна.
Ако се смиря, за обич небето позова, простя,
сияние от поглед на литнал ангел ме облива. ...