Прощавай ми прибързаните думи и закъснелите със векове послания. Детинското доверие във чудо, след дългите пропадания някъде. Присвитото във ъглите на устните, когато гледам как светът старее. Борбата на внезапното пробуждане с неистовия навик на въртенето. Разбирай ме, ако стоя вглъбена, със гръб към теб, във центъра на времето. Заета съм да сгъвам книжни жерави. Нали съм дъщерята на надеждата. Старая се да не приемам нищо лично. Кротя непримиримото в сълзите си. Прощавай ми неволната себичност във жаждата да те узная истински. Усмихвай се на нежните ми спомени и ме намирай винаги във залеза. Накрая на вселената отглеждам рози и виждам със сърцето си най-важното. Откривай ме из хладното на думите, след бягствата на дълги разстояния. След сто живота самота е трудно да се разкажа с няколко понятия. Прощавай ми за дребните подробности, с които оправдавам страховете си. Аз търся смелост в силата на словото да те запазя непокътнат в себе си...
сигурно е съ-ъ-ън
Честита Баба Марта и на теб, Жоро!
Здраве и щастие!
Ще ти повярвам само ,защото знам, че познаваш онзи, дето ме научи да отглеждам розите!
благодаря, че прочетохте!
Честита Баба Марта на всички!
И за всички по една роза, отгледана на края на вселената!
Дарче- онзи мъник идва все като не го очакваш...и все задава правилните въпроси...след дъжда изгрява слънце!
"Накрая на вселената отглеждам рози
и виждам със сърцето си най-важното."
Най-важното се вижда със сърцето, значи си видяла всичко!
Пленителен стих Бисерче!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.