Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам,
събличам от себе си всички съмнения грешни,
магия примамва ме с мирис на печени кестени,
на “Аз “- а оттатък зад думите, брата да срещна.
Оттатък, където живеят най-искрени чувства
и тяло, и мисъл танцуват в хармония бяла,
оттатък, където е тихо и аз съществувам
свободна от думите, в своята истинска цялост. ...