8 jul 2023, 8:38

Отвъд предела на зората 

  Poesía » De amor
285 1 5

ОТВЪД ПРЕДЕЛА НА ЗОРАТА

 

Аз бродя често в странни светове,

които сетивата ми изострят.

И кътам обичниче – стръкче-две,

поканя ли те там на гости.

 

Едва ли ще те чака впряг коне,

или файтон – във формата на мида.

Но спреш ли покрай мен за миг поне –

навярно по-далече ще отидеш.

 

Ще ти налея чаша летен чай,

а облакът на длан ще те люлее,

При мен царува теменужен май –

недей ме пита никога къде е.

 

Не се нуждае любовта от храм –

сред който вятърът ревнив се киска.

Каквото имам – всичко ще ти дам.

Но моля те – ненужното не искай.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??