Под купола на есенно дърво
златисто восъчна
заля ме светлината.
Полиелеите на жълтите листа,
разклатени от вятъра,
езици лумнали,
пламтят във здрача.
Обгърната в мистично синьо
нощта приижда
и ги потопява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.