Вечер в полето
сред ниска мъгла
в небето потъвам
да гледам света.
Потъвам в небето
сред ярки звезди,
от там аз поливам
брези със сълзи.
Чакам спокойно
сред дива трева
да проникна и никна
от стъбла във цветя.
Чакам спокойно
достойна пчела,
да вземе и мен
и аз да праша.
В медът да заваря
дълбокият сън,
ще се събудя в полето
отново навън.
© Илия Караджов Todos los derechos reservados