/реалност, която можеше да е символична/
О, сигурно си искал да ги видя,
две бисерчета в есенната “кал”.
Очаквал си на два пъти да ги листя,
но все съм ги пропускала без жал.
Защо ми бяха, питам се, очите,
замислили поредно излияние.
Познанието идва без да пита,
макар и във “загубено” съзнание.
Сега от ъгъла на времето изминало
те струват ми се цяло състояние.
Приятелю, със щастието да поплачем ...