Аз бързо спя, че сънищата бягат.
Овцете не броя – сами си лягат.
За вчера – нямам лек, нито ваксина.
За утре – търся в днес адреналина.
Не чакам да ме грее чуждо слънце -
и в сянка ще покълне сято зрънце.
Заравям в пепел всяко недоверие -
мечтите са към сбъдване предверие.
Изпадна ли, случайно, във амнезия -
спасявам се във тайнството - поезия.
02.03.2010
Julie
© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados
живи въглени
окото черно
те поглъща
сребро
трясък
студ
кома
амнезия
тайнство
проблясък
светлина острие
събуждане...
разкош
нов си
поздравления за стих. благодаря!!!
бъди щастлива в ново измерене...