Годината бе 2002, нагорещеният асфалт изгаряше босите ми крака.
Играех навън и нямаше нещо що не мога,
по лицето ми нямаше и заченка на брада.
Ден след ден изследвах света, създаден от Бога,
борех се с дракони и въображаема змия.
Любопитство таях плюс детска тревога,
лягах си късно след великите дела.
И нямаше игра, която да не играя,
и с големи групи не обичах да се мотая.
Самотата ценях, мечтаейки наум,
а съдбата - изпрати ми Гая.
Малко кутре, топчица косми, ...