Къде, по дяволите, тръгна
в егоистичен, сляп инстинкт?
Дори не искам да се върнеш,
върви, където искаш.
Понякога забравям даже себе си,
понякога забравям даже теб
и изключително забравени движения
напомнят ми за всичко, което имахме.
Ти се пръсна в тъжното ни минало,
което гони само две тела.
Мъртво тяло във живот отминал
търси нов живот в посредствен танц.
Но на тъмно и високо, бъдещето
свети на съблазнителен пиедестал...
Чист ритъм се изнесе от ушите, през които слушахме,
което би трябвало да представлява живота.
И едно през друго цветята иронизираха самички себе си,
без да знаят, че иронията
в крайна сметка се оказа слънчоглед -
велик, божествен и единствен...
в крайна сметка всичко свършва там, където започва...
в крайна сметка прозорците не са само за проветряване...
в крайна сметка всичко е загадъчно,
в крайна сметка се нуждаем от изгаряне
в ада на смъртта, където е единствено щастието
и където търсим в мъката си рая,
провокирани от безкрая... от въпроси.





Това го писахме с един приятел. Бяхме се напили и решихме  да си правим  jem :)странно си е, ама аз си го обичам. Поздрави, пухчо.