Когато тръгнах да те търся в приказка,
се преоблякох като просяк.
Нали принцесите за скитници се женят?
Не срещнах змей, със който да се сбия.
Не срещнах и джудже да ми помогне.
Дали бях в приказка, в която теб те има?
Нали бях просяк, свикнах да се моля.
Привикнах на трохички да се радвам.
Дали забравих крайната си цел?
Не се ли престарах да бъда просяк?
Щом няма змей, защо не го измислих?...
Ожених се за грахово зърно,
да ми убива в съвестта!...
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados