11 ene 2011, 22:03

Падаща звезда 

  Poesía » De amor
763 1 3

Звезди валят, целува ги земята,

превръща ги във приказни цветя.

Аз тичам по горите и полята

букет от тях за теб да набера.

 

Искам да прегърна синевата,

да докосна с устни вечерта,

да се слея бавно със луната

и да стана твоята звезда.

 

Ти да гледаш влюбено небето,

да ме милваш трепетно с очи,

аз да чувам пулса на сърцето

как със моя във едно тупти.

 

Навярно тук, след милион години

и аз ще бъда падаща звезда,

в небето ще се взираш ти, любими,

щастлив, че пак за тебе свети тя.

 

И от любов Земята ще сияе,

слънцето по-силно ще блести,

нека всичко живо да узнае,

че звездите всъщност са... души.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления и от мен!
  • Благодаря ви много за хубавите думи!
  • Космическа картина на Земята, окъпана в сиянието
    на звездите!Изразните средства са прецизно подбрани,
    има единство на худ. форма и съдържание, в резултат-
    прекрасно произведение. Поздравления!
Propuestas
: ??:??