EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
5 mar 2008, 15:09

Падение 

  Poesía
578 0 5

 

 

 

 

Толкова далеч... дотам ли стигнах...

Ръба на бездната  и падам - зная.

Грехът преследващ в култ издигнах.

Прошка ще потърся, чак отвъд безкрая.

 

 

А дали ще я получа - няма от кого.

Всекиго измолих с мъка да го стори.

Не приеха думи, бяха прави и защо.

Знаеха, че всичко ще започва и ще се повтори.

 

 

От грях един аз можех друг да правя.

От пороците изкуство но крахта.

Надеждата за възкресение напълно ще забравя.

Изтлеяла за миг, навек изгаснала в прахта.

 

 

Толкова затъвах, а градих отгоре пак.

За невинен с какво сърце да се призная.

Съвестта прогоних я, падението ми превърна се в знак.

Какво е да си честен, едва ли някога ще го узная.

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 'Нямам сърце за невинен да се призная' , все едно аз го казвам за себе си ...И не завиждам на хилядите , онези , които жял живот са перманентните ''невинни''! Нямат нулев шанс да се видят отстрани и да молят прошка за себе си !
  • хареса ми!поздрав!
  • Съвестта прогоних я, падението ми превърна се в знак.

    Какво е да си честен, едва ли някога ще го узная.

    !!! Поздравления за стиха! Дава поводи за размисъл!
  • Боря се за това. Благодаря за подкрепата.
  • Твоето лого е да не падаме духом -не го забравяй!
Propuestas
: ??:??