ПАДНАЛ АНГЕЛ
Р. Чакърова
Нищо нямам да кажа, наистина...
Колко думи умряха във полет?
Колко кръв е попила по листите?
Колко бели, неслучени пролети...
Колко пъти в любови умирах,
после пак оживявах- от пепел.
И навярно от туй съм щастлива... -
от куршумите, впити в сърцето.
Уморено е...Пъшка и стене,
предусещайки идната зима. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse