Паднал Ангел

 — Добро утро, моя ранна звездице!
Блестиш ми в очите по сутрешни доби,
и палаво мигаш, заспиваш зорнице,
нощем лудуваш, съня ми да гониш..

— Не съм ти звезда, макар и да светя!
Аз идвам при теб, защото си бял!
Сега ме боли, че паднах – проклета,
така ми е черно, че нося печал..

— Не знам мила моя, приличаш на Ангел!
Красива и нежна, ухаеш на цвете,
очите ти – тъжни, а погледът – жаден,
и чиста си някак, синьо-небесна!..

— Добре, щом си казал, но трябва да знаеш!
Дошла съм при теб, и не нося душа,
живота следя ти, докато блуждаеш,
така, че внимавай – на всяка цена!..

— Съгласен съм с тебе! Имаме сделка!
Напътствай ме, моля, мен вятър ме вее,
все бури ме гонят, накрая офейкат,
и после ги чакам, пак с мен да дивеят..

— Не искай от мен да ти бъда пастирка!
Когато да паднеш, не ще те повдигам!
Ще клекна до тебе, с целувка немирна,
aз първо възбуждам, а после – убивам...

— Какво ми остава? Отпий щом си жадна!
И пак съм съгласен! Целувай! Убивай!
От теб ще погина, за теб ще се раждам!
Човеците само, по веднъж ли умират?...

-------------------------------------------

— Добро утро, моя мила звездице!
Преди да угаснеш, мой Ангел бъди!
Със теб я вземи, тази моя душица,
когато заспивам, отново падни!...

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
04.05.2017