Morgana (Ди)
188 202
17 ene 2009, 20:43

Паднала, ала нивга победена 

  Poesía
742 0 10
Аз стъпих право във оная локва,
дето калта мирише на отрова,
паднах, ала зовях ли, че съм горда,
неутихнала като след буен огън...

Извиних ли се, когато си отидох,
или едва силите са стигнали до там.
Пристъпих ли, или се обидих,
тръгнах друга, като жрицата на храм...

Ала и тя светица е наричана,
а за едната милост, аз съм чужда
не, не казвам, че съм за отричане,
ей тъй съм, в хорските очи съм луда.

И страхуваше ли си ти от мене,
че напусна постелята ми призори,
или просто едва дошло е едното време,
като в късно отворени врати...

А утрото е готово за разплата,
ако аз съм силна, дори да съм ранена
и сетне оставам едната непозната,
безсловесна, паднала, ала нивга победена...

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет Лейди Ди!
    Избирайки тази част на интернет пространството за изразяване на своите чувства, мисли и твоите моментни състояния, няма как да останат незабелязани или не коментирани от посетителите му. Това, че някои хора не те разбират а други си мислят, че те разбират показва само колко сме различни и че не може да наложим един стериотип в творчеството си било то поезия, изобразително искуство или музика. Харесва ми начина по който описваш в редовете си твоето състояние.
    С Уважение!
  • И мислиш, че ще останеш неразбрана...Хареса ми! Поздрави!
  • Поезията се чувства с душата...Сърдечни поздрави!
  • и се започна ...
  • ако не е важно дали ще бъде видяно, защо публикуваш?
    има вариант да не получаваш коментари.
    с послепис под стиха "моля, не коментирайте".
    нищо сложно... читателите се съобразяват с такава молба.


  • След като не разбирате защо коментирате? Не всички стихове са за коментар... има някои, които се пишат за определен момент, етап, случка, както искате го наречете, в които няма смисъл на пръв поглед. Но в крайна сметка нали творчеството (казвам творчество като едно общо понятие, далеч съм от мисълта, че аз съм творец), но нали творчеството е именно за това да изразиш по някакъв начин своето състояние, чувство и т.н. без значение то дали ще бъде разбрано, одобрено или видяно.
  • стъпих във оная локва,
    калта мирише на отрова,
    не извиках. пуста гордост!
    неутихнах. буен огън!



    отидох си.не се извиних.
    (тука нищо не разбрах)
    не се обидих,
    (и тука пак така )

    (три реда емотикон -мечки)
    в хорските очи оставам луда.

    страхуваше ли се от мене,
    избягал от постелята ми призори,
    ( кажи какво е -"едното време"
    и обясни ми - "късно отворени врати"

    утрото - готово за разплата,
    силна съм- дори ранена
    за теб оставам непозната,
    паднала и непобедена...




    мазоло този стих ... нищо не ти разбрах... поне мъъъъничко дано съм ти помогнал
  • Последната строфа ми направи най-силно впечатление!Надявам се,че успях да разбера смисъла поемата..
  • Ми... то и аз...
  • обърках се и нищо не разбрах. съжалявам!
Propuestas
: ??:??