Сълзи стичат се една след друга,
всяка своята история носи
и нима е толкоз грешна,
че бавно стича се по нечие лице.

Предаде я съдбата тъй сурова,
остана си сълзата 
спътница в нечий живот,
макар и силна... тихо, плахо страда.

Отронила се млада,
за грешките що видяли са очите,
за копнежите що поискало е сърцето, 
тъй чиста тя е, прозорец в душите,

носила частица радост 
и огромна болка свита.
Оставя си сълзата млада и невинна.