Паднали души
През грохота от ревност и омраза,
смълчани погледи на горест и печал,
потъваш бавно или бързо във забрава:
Дали любов си взел, дали си дал?
Навярно своя ден на крах обричаш,
не вярваш в никого, на себе си дори,
а търсиш обич, но не можеш да обичаш
и страдаш от съмнения, тъга, лъжи.
Коварство, ти защо ли всеки следваш?
От твоят бич душата гасне. И боли.
Ти дявол си и затова преследваш: ...