От клони мрачно падали листа
и чул се вик, настъпил пак покой.
А химн запели влюбени сърца,
под клони врекли се, тя и той!
И тези клони, смътно пребледнели,
бленували си тайна да узнаят,
на млада плът, току-що разцъфтяла,
усмивка дяволита, те да разгадаят!
А слънчев лъч дарил им вечността,
политнал с бляна, излъчил светлина.
А пъпка пролетна прегърнала света,
целунали я с жадни устни, паднали листа!