Падни за 200, минимум!

bratan (Братан)
163 80

3 jul 2009, 22:47

Poesía » Filosófica

462 0 2

Падни за 200, минимум!

Човешки чувства и отношения

се оприличават на природни процеси,

стихийни бедствия,

звезди и планети,

песъчинки,

други нечовешки явления.

Добре,

тогава:

В сърцето ми се утаява

сива зима.

Дори каймакът да бушува

набръчкан свежo в пролет,

утайката прераства

в полип.

О, да, ще вярвам,

за да полетя.

Разбира се, ще стигна

до най-опитомената звезда.

Там ще си почина.

Дори ще смея да помисля

за щастие.

А това е вече грешка,

самата мисъл е въпрос,

на който отговорът е един

и прост.

Невинно заблудените в очакване

на противното -

добро и щастие,

да паднат за 200,

минимум!

2юли2009

софия

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.