Седя си тук някак безсилна,
преливаща от болка и от тъга,
седя и проклинам съдбата противна,
с бутилка до мене и с цигара в ръка.
Поглеждам надолу и виждам как струйка
от кръвта ми се стича към мойте крака!
Поредна цигара - загубих тяхната бройка,
отпивам от бутилката и протягам ръка.
Там някъде ме чака неизвестното...
дори понякога се питам дали не е смъртта!
И въпреки всичко не избирам лесното,
понеже винаги има някаква уловка! ...