Пак влюбвам се трагично в любовта,
а не във истински човек насреща.
Изпращам тъжни жеравни ята.
Очаквам всяка носталгична среща
със собственото Аз и с някой друг.
Но често сенките се разминават.
Крещи едно пиано и без звук
понякога сълзѝте ми остават.
А чаканата дълго топлина
е само танц на полудели свещи.
Простете! Нямам никаква вина,
че все се влюбвам в носталгични срещи.