17 abr 2007, 11:41

Пак 

  Poesía
711 0 5

 Пак

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 Раздялата е... Малка смърт.
 Не пеят колелата - трака -
 безжизнен, мрачен и сълзлив денят.

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 В главата - сиво... пустота.
 Надежда само: Някой чака! -
 проблясва... Вечна и добра.

 И Пак на път...
 Под мене влакът
 нарежда спомени, лица.
 Ще чакам. В колелата трака
 отронена без звук сълза.

 И Пак на път...
              Сълзата чака...

   28.02.2001

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
    Хубаво пишеш!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Въпросното пътуване ( както много подобни) беше последвано от няколко месеца забрава в Морето...
  • Много ми хареса!
    Звучи като музика,като тракащи колела!
    Поздравявам те!
  • Аз лично обичам да пътувам с влак, може би защото знам, че на отсрещната гара ме чака нещо хубаво. И въпреки това разбирам какво ти е. Много е хубаво.
Propuestas
: ??:??