Обвито в тъга и самота е сърцето ми.
Лицето ми се смее, ала душата ми кърви.
Как винаги до тука стигам, че да страдам
за невъзможните мечти.
Как винаги неподходящия избирам,
да страдам, сякаш е съдба. А как искам
нежно да те гушна, да бъдеш с мене тук
и сега. Липсваш ми повече от всякога и
толкова боли. Сърцето ми от болка се
разкъсва и се дави във сълзи.
Понякога отричам любовта си, "не си за мен"-
всичко в мен крещи, ала видя ли те, всичко пак ...