27 jun 2007, 12:38

пак ми иде да скърцам със зъби 

  Poesía
807 0 12
Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили
следите от предишните ни страсти,
са сякаш чужди, сякаш не са били.
Царувам уж, а страдам от безвластие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??