В косите среброто настани се.
И линии кожата браздят.
Душата, на всичко ненаситна -
не признава тоя видим кръговрат.
Сърцето вече стана по-голямо -
с радост света ще побере.
Но без теб самотно то остана -
самотата с кремък го дере.
Душа-камбана - някой беше казал.
Но кой ще чуе нежният и звън?
Тъгата в очите ми размаза
цветовете на поредния ми сън. ...