Ако не си ме търсил в многостишия,
ако не си сънувал топлината ми,
ако без моето обичане
осъмвал си и не си плакал...
Ако не си проклинал утрото,
когато устните ми гаснат,
очите ми като вечерници
ако не парят вдън душата ти...
Ако кръвта не кипва в вените,
ако нощта е просто тъмното...
Иди си... Остави сърцето ми...
Дори след тебе пак ще съмне...