...



Преживях бурята,
поредната...
там,сгушена на покрива
и не би била последната
Но прочетох всичко в погледа-
готвеше се да си тръгнеш,
а всъщност бе далеч,далеч от тук
Готвеше се друга да прегърнеш,
да се слееш с нечии дух,
да очакваш жадно нечии стъпки
и за всичко друго да си глух
Знам,разбирам
Нали и аз бях слисана и онемяла...
нали и аз преживявах
отново и отново бурята бяла...
отлетя,тя те чака-
слънчева и тиха
Зад някой ъгъл мене болката ще ме причака
Ще посолява малка рана,
спомен за дъждовната раздяла
И там в безкрая,
с плясък на криле отдалечи се
И зная,
подобна буря не би имало скоро
Капките се оттичат по уморени улуци
и те преживяха бурята,
поредната...
Хората тичат по оживените улици
Буря не би имало скоро,
а за мен може би тази беше последната...