Сълзи напират ми в очите,
аз пак изгубих любовта,
мъчение за мен е самотата,
обгръщаща ме с болка и тъга.
Така животът ми минава,
а щастието все от мен страни,
тъй моля се при мене да остава,
ала опсипана съм само от лъжи.
Веднъж ли бе да вярвам в любовта!...
минута след това разбирах, че я няма -
естествено, оставах си сама,
ненужна и в порой сълзи обляна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse