ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
7 mar 2008, 22:56

Пак Ти... 

  Poesía
591 0 2

Бретонът ми скрива изцяло лицето,
а в дясната ръка държа цигара...

Огледалце изваждам от портмонето,
запалката встрани от мен поставям.

Косата с фибичка до мен отмествам,
поглеждам лицето вече отблизо...
И в този първи миг усещам
колко безразлично е, и сиво...

Ръката протягам към пълната чаша
и устните във нея аз допирам.
Напукани от мъка, и от жажда,
внезапно от уискито отпиват.

Съзнанието пак започва да рисува...
картина точно като тази,
в която през онази бяла зима
от измръзване с любов ме пази.

Цигарата догаря във ръката,
димът попива бавно в мене...
И всяка клетка стене в мрака,
а нощта ми връща спомена за тебе.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??