4 sept 2008, 19:05

Пак ТИ 

  Poesía » De amor
930 0 4
Затворих страниците на душата си
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните,
из дебри боклучави и прашасали,
открих лице едно почти забравено -
с коси провиснали, с страни брадясали.
И ми донесе капка радост,
лъжичка малка със страдание,
три щипки омайваща сладост
и пролетно дивно ухание. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??