Затворих страниците на душата си
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните,
из дебри боклучави и прашасали,
открих лице едно почти забравено -
с коси провиснали, с страни брадясали.
И ми донесе капка радост,
лъжичка малка със страдание,
три щипки омайваща сладост
и пролетно дивно ухание. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse